Телевизионен преглед на Ерик — Бенедикт Къмбърбач е изместен от 7-футово синьо чудовище
Странна чудноватост в графика значи, че две нови телевизионни стратегии тази седмица се въртят към кукловодство. Но до момента в който документалният филм на Дисни за основателя на Мъпети Джим Хенсън е ловка ода на изкуството, новият шестсериен трилър на Netflix Ерик е тежка, заплетена неразбория.
Създаден от английския сценарист Аби Морган, сериалът наблюдава Винсънт, детски ефирен реализатор от 1980 година в Ню Йорк, който е по-малко повлиян от Джим Хенсън, в сравнение с непрекъснато под въздействието на Джим Бийм. Изигран от нежния Бенедикт Къмбърбач, Винсент вижда себе си като неповторим талант – Кубрик на заниманията за деца в предучилищна възраст – само че не вижда какъв брой изолиран е станал. Той се е отдалечил от сътрудниците си от работата, на които се присмива, че компрометират визията му, от брачната половинка си Каси (Габи Хофман), към която постоянно се опълчва, и от деветгодишния си наследник Едгар (Ивън Морис Хау), който сплашва. Едва когато последният ненадейно изчезва, частично заради несигурно родителство, Винсент стартира да се изправя против звяра в себе си.
Докато животът му се разпада по шевовете, Винсънт обезверено стартира да шие нова марионетка. Това, което той основава, е демонстрация на най-дълбоките, най-мрачни усеща, предадени във филц: ходещо, говорещо, смъркащо кока-кола космато страшилище, наречено Ерик, което единствено той може да види.
Нито озлобеният воин на детския забавник, нито предпоставката за създанието като съвест са изключително нови. Но в случай че трикът можеше да подхожда на причудлива комедия или вманиачен психически хорър, той непрекъснато е разтърсващ в шоу, което другояче е съзнателно съществено. Сцени, изобразяващи родителска тъга, брачни раздори или притеснителните следствия на изгубването на Едгар от сериозния детектив от полицията в Ню Йорк Майкъл Ледроа (Маккинли Белчър III) постоянно биват подкопавани от рунтава 7-футова кукла, изскачаща единствено момент по-късно.
Може би е незаслужено да упрекваме Ерик за всички проблеми на шоуто. Докато Къмбърбач от време на време е отговорен за преувеличаване на по-мъчителните моменти на Винсънт, противоположното, в писането на Морган тук липсва убедеността да опише история, която се реалокира от телевизионни студиа към долнопробни нощни клубове, от домашна драма до политическа интрига и полицейско прикриване. И макар че поредицата ясно осъзнава разказите, които дефинират Ню Йорк от 80-те години на предишния век - напрежението сред ширещата се престъпност и безмилостното облагородяване; расовите разделения и нещастието на СПИН – сюжетът постоянно има цялата финес на голямо синьо страшилище в метрото.
★★☆☆☆
В Netflix от 30 май p>